По времето навън на моменти е трудно човек да се ориентира кой сезон е. Но пък от астрономическа гледна точка сме съвсем близо до началото на лятото. Затова реших, че е време да извадим летните рецепти.

Името на десерта е италианско и означава полу-замразен/изстуден. На практика замразяването си е пълно, но начинът, по който е приготвено семифредо, го прави по-пухкаво и не толкова твърдо, като сладоледа. Основните разлики са и в състава, и в процеса. От гледна точка на състава – сладолед може да направите без яйца. Всъщност повечето рецепти са такива. Но семифредо без яйца не може. От гледна точка на процеса – сладоледът иска бъркане (дали в машина или на ръка) по време на охлаждането. Семифредото не се бърка след смесването на продуктите, а направо се прехвърля във форма за охлаждане.

Никога не бях правила семифредо по две причини: 1. голяма врътня с много изцапани съдове и 2. яйца без топлинна обработка. Но, понеже идеята ми харесваше, не ми даваше мира и реших да потърся варианти. И намерих няколко. Една публикация много подробно и арументирано обясняваше защо не е необходимо жълтъци и белтъци да се разделят (така се намалява броят съдове) и предвиждаше затопляне на водна баня, което едновременно подобрява продукта и премахва опасностите, които придружават консумацията на сурови яйца. Пробвах метода и яйцата, разбити по този начин наистина увеличиха обема си близо 10 пъти. Обаче по време на замразяването сместа все пак се раздели и крайният продукт, макар и много вкусен, нямаше желаната визия. Първата ми реакция беше да се усъмня, че не съм спазила процеса, но след това разгледах по-внимателно снимките в публикацията и там ясно се вижда 1 – 2 мм слой с по-наситено жълт (от жълтъците) цвят точно под топинга.

Продължих с проучването и намерих варианти само с белтъци и с предварително затопляне преди продължителното разбиване. И тогава се сетих за швейцарския меренг и Павлова и реших да ползвам тази доказана технология, но без нишестето и лимоновия сок. По този начин получих прекрасно семифредо с униформена консистенция. И сега чакам лятото да дойде.

Продукти (за 6 порции)

200 мл сметана за разбиване (30%) без лактоза

3 белтъка (около 110 г)

40 г стевия на прах (еквивалент на 120 г захар)

1/2 ч.л. махлеб

За декорация

100 – 200 г череши

30 – 40 г леко запечен шам фъстък

Приготвяне

Започнете от сметаната. Охладете съда (най-добре да е метален) и бъркалките на миксера във фризера за около половин час преди да започнете бъркането. Извадете сметаната от хладилника в последния момент и разбийте до оформяне на връхчета. Сложете съда със сметаната в хладилника до момента, в който ще ви потрябва.

Внимателно отделете белтъците от жълтъците. Запазете жълтъците за други рецепти. В метален съд смесете и разбъркайте стевията и белтъците. Най-добре е това да е съдът на миксера ви. Изберете тенджера с подходящ размер, в която да загреете вода и върху която можете да сложите съда с белтъците и да го нагреете на водна баня. Внимавайте горният съд да не докосва водата и също така тя да не завира. Сложете съда с белтъците над топлата вода и бъркайте постоянно докато сместа достигне 70 градуса (добре е да имате термометър).

Преместете сместа в купата на миксер и разбийте на ниска степен, до получаване на твърди връхчета – около 10 – 15 минути, но много зависи от миксера ви. Добавете махлеба и спрете разбиването около половин минута по-късно.

Извадете сметаната от хладилника и с внимателно разбъркване я добавете на три части към белтъците. Не прекалявайте с бъркането.

Семифредо обикновено се замразява в правоъгълна форма и се сервира на резени. Може да ползвате форма за кекс с размери 12 х 22 см. Покрийте я с фолио и оставете достатъчно дължина от двете страни, за да можете да завиете. Изсипете сместа във формата, покрийте и оставете във фризера за около 8 часа.

За гарниране може да използвате пресни плодове или да направите бързо сладко.