Ако сетивата ни са отворени към света, всеки ден може да научаваме нещо ново. Понякога най-интересната информация идва почти незабелязано, сякаш очаква да не обърнем внимание и да я пропуснем. При мен това е особено вярно, когато става въпрос за подправки. Така преди около 2 години попаднах на статия за „тайна“ съставка, която прави шоколадовите десерти невероятни – боб тонка. Прочетох и забравих. Много скоро след това открих една белгийска марка шоколад – Zaabar – която има продукт с тази подправка. И до ден днешен това за мен е най-хубавия шоколад.
Но, да не се отклонявам от темата. Около месец преди Великден търсех маково семе, което по мистериозни причини вече не се намира в магазините. Открих го, но нямаше как да поръчам само него, затова поразгледах и попаднах на махлеб. Звучеше ми познато някак, затова се зачетох и установих, че е подправка за сладкиши с многопластов вкус на бадеми, ванилия, череши, рози… общо взето – кой каквото си помирише в нея, И също че е характерна за арабската кухня, което за мен винаги е плюс. Разбира се, поръчах я и, когато пристигна, си я смлях на прах.
Първото нещо, в което я вложих, бяха козунаците. Направих плънка от мед и шам фъстък и в нея добавих махлеб. Резултатът – феноменален. Махлеб вече е една от предпочитаните ми подправки за сладкиши. Но още ме глождеше въпросът защо името ми е познато и затова порових в безкайния океан на интернет. Това, което открих, ме убеди за пореден път, колко лесно една изкривена и неправилна употреба на име може да подведе човека. Оказа се, че името ми е познато, защото с тази подправка се прави … малеби. Може да има и други, които като мен си спомнят с лека погнуса желеподобните безвкусни кремове, които навремето сервираха в детски градини и училища, придружени с безумно сладък, лепкав сироп. Е, нека ви успокоя – истинското малеби няма много общо с тях, извън факта, че е крем.
Та от там ми дойде идеята за крем на млечна основа с махлеб. Понеже бях взела и кайсии, те бързо се присламчиха към рецептата, а последните, завършващи щрихи са от смлян шам фъстък. Кремът е подобен на custard, но е с цели яйца, вместо само със жълтъци. За сгъстяване ползвах нишесте от тапиока. Получи се един много лек и свеж десерт, който има само 4 г захари и съответно е кето съвместим.
Продукти (за 3 порции)
2 яйца
200 мл сметана + 30 мл вода (може да замените с 500 мл мляко)
65 г бленд еритритол и стевия*
3 с.л. нишесте от тапиока (30 г)
1/4 до 1/2 ч.л. махлеб
3 кайсии
10 г шам фъстък, накълцан или смлян в блендер, но не много на ситно
*готов бленд на http://keto-bg.com
Приготвяне
Разбийте яйцата и ги оставете на страни.
В подходяща малка тенджера смесете сметаната, водата, еритритола, нишестето и махлеб. Разбийте добре и загрейте на котлона, с разбъркване, докато течността започне да прави мехурчета. Най-добре е да го направите на средна степен (5 – 6 от 9), за да не загори нишестето по дъното. Свалете от котлона и добавете 3 – 4 лъжици от топлата смес, една по една и с разбъркване към яйцата. След това на тънка струя сипете яйчената смес в тенджерата, като разбърквате през цялото време. Върнете сместа на котлона и варете на бавен огън около 10 минути, докато се сгъсти леко.
Оставете на страни да се охлади. През това време нарежете кайсиите на кубчета и накълцайте или смелете шам фъстъка. Прехвърлете крема в чаши или купички и добавете кайсиите. Някои ще потънат, но повечето ще останат точно под повърхността. Приберете в хладилника за 2 часа или повече и преди сервиране гарнирайте с шам фъстък.




Pingback: Виенски сладкиш с кайсии и бъз | Щипка смях и лъжица любов