Някои рецепти си имат история. Тази е от тях. Преди няколко години бях на фирмено обучение в централа на компанията, за която работя, в покрайнините на Париж. Доста неприветливо място, буквално по средата на нищото, заобиколено от малки градчета (по-скоро селца). Всеки, който е бил на нещо такова, ще ме разбере. Цял ден си затворен в стая с други хора и слушаш разни неща, които, в идеалния случай, ще ти бъдат от полза някой ден. Обядът е в стола и общо взето се понася. Когато в 6 следобед излезеш от стаята, не те свърта на едно място. Едната вечер, заедно с няколко колеги тръгнахме да търсим местен ресторант, препоръчан в Trip Advisor. След около 40 минути лутане го намерихме. Изобщо не беше каквото очаквах. Малко (по спомени 6 – 7 маси) и много скромно. Собственикът по съвместителство беше готвач, снабдител и сервитьор и… нямаше меню. Човекът (с корени в Северна Африка) любезно ни обясни, че никога не планира. Просто отива сутринта на пазара, купува каквото му хареса и след това решава какво да сготви с покупките. Каза, че няма да се обиди, ако решим да не оставаме. Ние обаче останахме. Някои (като мен) от любопитство, други – защото не им се обикаляше в търсене на друго място.

Всичко беше много вкусно, но най-голямо впечатление ми направи супата и поразпитах готвача, за да мога да се опитам да я възпроизведа у дома. Разбира се, не се получи едно към едно, но стана много хубава и определено си заслужава да се сподели.

Продукти

Около 1кг тиква (аз предпочитам сорт мускатна)

250 г гъби пачи крак, може и други ако нямате такива

1 по-голяма (или 2 малки) глава лук

1 стрък селъри (или резен целина, ако предпочитате)

1 среден морков

1 парче пащърнак

2 – 3 чаши телешки костен бульон (това е по желание, може и само вода, но според мен бульонът допринася много за вкуса)

Сол и черен пипер на вкус

щипка Хариса – внимателно, защото е люта

200 мл кокосоеа или овесена (или млечна, за не-веган вариант)

Приготвяне

В достатъчно голяма тенджера се слагат тиквата, лукът, селърито и морковът. Сипва се бульонът и се долива с вода, колкото да покрие леко продуктите. След около 25 минути сложете гъбите (по-едрите нарязани, по-дребните – цели). Варете до омекване на тиквата и готовност на гъбите – общо около 40 минути.

Когато всичко е сварено (не се притеснявайте ако тиквата се разпада – нали ще я правим на пюре), подправете на вкус и изчакайте да поизстине, преди да пасирате с ръчен блендер.

Аз вадя част или всички гъби преди пасирането и ги добавям обратно след това. Това разнообразява монотонния вид на супата. Гарнирайте с малко сметана и сервирайте.