„Лазаня“ от тиквички на „ролки“

В последните години, през септември/октомври все се озовавах в Италия. Тази година плановете са различни, но явно подсъзнателно ме влече натам, защото тази рецепта, както предишната, пък и тези, които планирам за следващите дни, могат да се причислят към италианската кухня.

За това ястие не можах да измисля по-добро име, за което много съжалявам. Най-вече, защото самото то изглежда много добре и заслужава нещо по-звучно. Но, както се казва – вкусът е по-важен, а той определено си заслужава. Това не е първата „лазаня“ с тиквички, която предлагам, но за разлика от другата, тази е без месо и е доста диетична. Освен това е много богата на витамин Д, калций и калий.

Тиквичките са ми любим продукт, защото от тях става на практика всичко. От салати и предястия, през основни, та чак до десерти. Налични са целогодишно и са лесни за обработка. Освен тях, сложих извара (предварително третирана с лактаза на капки, за да намаля максимално количеството лактоза в нея), едно специално зряло сирене от овче и козе мляко, с много силен вкус и аромат, пармезан и домашен сос Маринара, за който рецептата е по-долу.

Не очаквам да имате същото сирене, но може лесно да замените, като удвоите количеството пармезан или сложите друго сирене, което харесвате. За соса обаче силно препоръчвам да си го направите. Разликата е съществена. Да, домашният няма подобрители и не е толкова прекрасно хомогенен, както купеният, но също така не е „обогатен“ с добавяне на захар, нишесте и други, не толкова невинни, съставки. Аз обикновено правя по-голямо количество и го съхранявам в хладилника. Идеален е за пица (с тиквички в блата) и паста.

Единтвената тънкост (в преносен и буквален смисъл) е в нарязването на тиквичките на ленти. Те трябва да са тънки (около 2 – 3 мм) за да може да се завият на руло, без да се начупят. Аз ги нарязах с нож и имаше 3, които се счупиха от общо 14. Най-добре ще станат с ренде мандолина, каквото имам, но е в дъното на шкафа и откровено ме домързя да го извадя. Ако и вие имате, непременно го ползвайте.

Продукти

За сос Маринара (излизат 2 и 1/2 чаши, или 720 – 750 мл)

1 кг домати

1 стрък селъри (25 г)

1 малък морков (25 г)

1 парче пащърнак (25 г)

1 средна глава лук

3 скилидки чесън

1 дафинов лист

2 с.л. зехтин

сол и черен пипер на вкус

За „лазанята“ (2 порции)

2 средни тиквички (около 20 см дължина)

350 г извара (аз сложих нормална, не нискомаслена)

40 г зряло сирене от овче и козе мляко (може да замените с пармезан), настъргано

40 г пармезан (разделен на 2 равни части), настърган

1 яйце

няколко стръка див лук (може да замените с пресен)

1/2 чаша сос Маринара

Приготвяне на соса

През сезона на доматите винаги ползвам пресни. През другото време избирам консервирани без добавки. Съвсем съзнателно НЕ слагам захар, защото не ми се е случвало доматения сос да стане кисел. Ако това ви притеснява, може да сложите малко.

Започнете с обелване и нарязване на доматите. Може да ги настържете, но аз ги минах в блендера. Нарежете лука, чесъна, моркова, пащърнака и селърито на много ситно.

Загрейте зехтина в подходящ съд на средна степен на котлона и задушете лука до златисто. Добавете чесъна, разбъркайте и веднага след това добавете доматите. Изчакайте да заври и добавете останалите зеленчуци и дафиновия лист. Подправете със сол и черен пипер. Гответе на отворен капак 10 минути, след това затворете, намалете котлона и оставете да къкри 45 минути или до омекване на зеленчуците. Опитайте, за да сте сигурни.

Отстранете от котлона и извадете дафиновия лист. Ако искате гладка консистения, може да го минете с блендер, но аз обикновено го оставям така. Много му отиват мащерка и босилек, но не ги слагам сега, а когато го влагам в някаква рецепта. След изстиване, прехвърлете в букран и съхранявайте в хладилник.

Приготвяне на „лазанята“

Загрейте фурната на 200 градуса. Измийте добре тиквичките. Отстранете дръжката и долната част и нарежете на тънки ленти – най-добре с мандолина. Наредете върху домакинска хартия, за да се отдели част от водата им. Колкото повече, толкова по-добре, защото това прави тиквичките меки и по-лесни за завиване.

През това време забъркайте пълнежа. В достатъчно голям съд сложете изварата, сиренето и половината пармезан (оставете 20 г) и ситно нарязания див (или пресен) лук. Добавете разбитото яйце и разбъркайте много добре. Аз не добавям сол, понеже сирената са солени, но по преценка, може да сложите.

Пригответе малка тавичка (23 х 15 см) и намажете дъното с малко зехтин. Намажете една лента от тиквичка със сос Маринара и върну него сложете горе-долу 1 и 1/2 до 2 с.л. от пълнежа.

Пригответе 3 ленти, след което ги завийте на руло и ги сложете прави плътно една до друга. Ако завивате по една, докато сложите следващата, предишната може да се е развила.