Предполагам, че няма сънародник, който да не е ял мляко с ориз. И не сме сами – има много други места, където се правят различни версии, при това не само на Балканите. В Испания и Португалия го смятат за местен десерт. За този вариант се твърди, че е турски. Не мога да съм сигурна, знам само, че ми харесва много повече от стандартния, въпреки че няма канела, която е една от любимите ми подправки.

Малко по-сложно е от традиционното, но резултатът си заслужава. Добавеният лимонго прави изключително свежо и подходящо дори за топлите летни дни.

Продукти (за 9 порции)

1 л прясно мляко (аз ползвам такова без лактоза)

1 чаша* ориз

1 чаша вода

1 чаша еритритол

2 жълтъка

½ чаша вода

Ванилия

3 капки етерично масло** от лимон (или обелената кора на ½ лимон, която се вари с ориза в продължение на 15-ина минути и след това се изхвърля)

* за размерите на мерителните чаши и лъжици, вижте тук

** ползвайте само етерични масла, на опаковките на които е изрично упоменато, че са годни за консумация (препоръчвам маслата на Дотера)

Приготвяне

Измийте ориза и го добавете към водата (1 чаша) в тенджера на средна степен (6 от 9) на котлона. Варете, докато я поеме почти цялата. След това добавете млякото и еитритола. Изчайте да заври и намалете котлона.

Разбийте жълтъците и добавете 1/2 чаша вода. Тази смес се добавя бавно и с много бъркане (за да не стане на парцали) към къкрещия ориз. След това се вари до омекване на ориза – общо около 40 мин (опитайте го за готовност, за всеки случай). Ако ползвате кора от лимон, сложете я след жълтъчената смес и я извадете 15 минути по късно. Ако ползвате етерично масло от лимон, добавете след сваляне от котлона.

Разсипете в огнеупорни купички и ги подредете в дълбока тава. Налейте гореща вода между купичките и сложете във фурната на функция грил (печене само отгоре), на най-високата степен за около 10 минути, до получаване на леко кафява коричка.

Може да се яде както топло, така и студено. Лично аз го предпочитам след кратък престой в хладилника.