Традициите не са това, което бяха. Особено в храненето. Вече всеки по-голям град има поне един китайски ресторант и поне един „италиански“ (кавичките са, защото италианската кухня далеч не се изчерпва с пица и спагети). В повечето домове класическите български ястия (например кавърма, яхния от зелен боб, винен кебап) се готвят все по-рядко. Лично аз съм с две ръце за разнообразието (стига то да не се изчерпва със спагети, пица, бургер и отново спагети, пица, бургер) и смятам, че има какво да вземем от чуждестранната кухня.

Има обаче традиции, които са важни за мен. Като рибата за Никулден и агнешкото за Великден и Гергьовден. Последните две обикновено се падат наблизо, понякога дори в рамките на една седмица. Много обичам печен агнешки бут с пресни картофки с копър и чесън, но не бих ги сготвила два пъти в толкова кратък период от време. Понеже държа на агнешкото (традицията), както и на разнообразяването на кухнята с идеи от вън, ето една рецепта, която би била идеална за Гергьовден. Тя е повлияна от Северно-африканската кухня, пикантна е и е изключително вкусна.

Агнешка кайма, за съжаление, не се намира много лесно. Аз поръчах моята от Бредас. Ако нямате такава, може да смелите агнешко месо, или (ако не държите на него) да го замените с друго. Правила съм тази рецепта и с пуешко (домашно смляно) и се получи също толкова добре, само кюфтетата бяха малко по-сухи.

Количествата подправки са ориентировъчни и съответни на моя вкус. Вие може да сложите повече или по-малко.

За соса:

1 ч.л. хариса (има насипна в магазини Зоя)

2 – 3 скилидки чесън

Сокът на ½ малък лимон (1 – 1.5 с.л.)

2 ч.л. кимион

1 ч.л. джинджифил

1 ч.л. кориандър

1 ч.л. червен пипер

½ ч.л. сол

2 с.л. зехтин

1.5 чаши ситно нарязан лук (около 3 средни глави)

1 пръчица канела (или 1 ч.л. на прах)

2 чаши домати, нарязани на кубчета (ако ползвате консерва – това е горе-долу една от 400 г)

1 ч.л. нектар от кокосов цвят (мед, кленов сироп или от агаве)

½ чаша вода

10-ина маслини, без костилки

За кюфтетата:

1 кг агнешка кайма

4 с.л. прясна мента, ситно нарязана

1 ч.л. кимион

1 ч.л. кориандър

1 ч.л. червен пипер  (може и лют, ако сте смели 😊)

1 ч.л. сол

1 ч.л. прясно смлян черен пипер

3 с.л. зехтин

За гарнитура:

1.5 чаши кафяв басмати ориз

Сол и пипер на вкус

Няколко резена консервирани лимони (не е трагедия, ако нямате, но придава много приятен вкус)

4 с.л. прясна мента, ситно нарязана

Смесете чесъна, подправките (без канелата), лимоновия сок и зехтина, които сте приготвили за соса в блендер или хаванче и блендирайте/счукайте до получаване на пастообразна смес. Лично аз ползвам хаванче за такива малки количества, защото поне една четвърт остава по стените и ножовете на блендера.

След това пригответе кюфтетата. В достатъчно голяма купа смесете каймата и подправките. Измесете на ръка, за да се разпределят равномерно и с мокри длани оформете малки (2 – 3 см в диаметър) кюфтета – излизат около 70 – 72.

Загрейте зехтина в голям и дълбок тиган на висока степен и, на порции, запържете кюфтетата за около 5 мин. Разклатете тигана от време на време, за да се обърнат от всички страни. Когато са кафяви отвсякъде, извадете с решетеста лъжица и оставете от страни.

Намалете котлона на средна степен и в останалите сокове задушете лука, заедно канелата. Когато лукът е приятно златист, добавете сместа с подправките, с която започнахме и разбъркайте добре. След около две минути цялата кухня ще ухае неустоимо. Добавете доматите, кокосовия нектар и водата и оставете да заври тихо. Разбъркайте добре и върнете кюфтетата в тигана. Оставете открит на бавен огън около 15 – 20 минути, до сгъстяване на соса. Разбърквайте от време на време и около 5 минути преди края добавете нарязаните маслини.

Докато кюфтетата и сосът се готвят,  измийте, почистете и сварете ориза със сол и пипер на вкус. Ако ще слагате консервирани лимони, намалете солта. Когато е готов, нарежете лимоните на ситно и ги добавете към него.

Поднесете кюфтетата с малко от соса, гарнирани с ориз и поръсени със ситно нарязана прясна мента. Най-вкусно е топло, защото, както всяко агнешко, когато започне да изстива, „залоясва“.

Макар и нетрадиционно, това ястие не е много различно от някои класически български „манджи“. Ароматът му е нетипичен, защото джинджифил, кимион и кориандър не са най-често употребяваните у нас подправки, но пък е невероятно апетитен. Колко пикантно ще го направите, зависи изцяло от вас. При всички положения, ще си оближете пръстите.

От тези количества излизат 6 порции.

Рецептата е адаптирана от delicious.com.au. В оригинала гарнитурата е традиционен марокански кускус. Аз я направих с ориз, защото исках да избегна глутена. Има безглутенов кускус, но този, на който съм попадала, няма нищо общо със ситния марокански такъв, поради което не го ползвам.